Коледно чудо, сътворено от хората – финал на „Сподели обяд с пенсионер в нужда“

Приключи шестата кампания „Сподели обяд с пенсионер в нужда“. За пореден път „Заедно за Берковица“ зарадва над 70 домакинства с хранителни продукти – боб, ориз, леща, олио, захар, сол, пилешко месо, колбас, захарни изделия, макарони, фиде, плодове, брашно, консерви и други. Бяха посетени 8 села – Черешовица, Котеновци, Гаганица, Бистрилица, Костенци, Мездрея, Бокиловци, Песочница.

 

 

Смятахме, че и тази кампания няма да се различава от предните такива. Бяхме подготвени за това, което щяхме да видим – разруха, кал, усещане за безпомощност, студ, тъга, мрачно бъдеще, лишено от желание за живот. Ден по-рано, преглеждайки списъците на нуждаещите се, откривахме познати имена, припомняхме си срещите с тях, спомняхме си техните мъки и неволи, коментирахме техните желания и надежди. Разбира се, в тези списъци липсваха имена, имена на хора, които не са успели да продължат напред. Споминали са се – дали от болест, самота или мизерия, може би сега това не беше толкова важно. Техният живот беше свършил, а с него и мъките, на които бяха подложени през последно време.

Когато посетихме възрастните хора в навечерието на Великден, голяма част от тях бяха посърнали, самотни и трудно усмивка озаряваше техните лица. Представихме си какво би било тяхното настроение и духовен свят сега, през зимата, когато сняг и лед е покрил дворовете и къщите им, а студът трайно и безмилостно се е настанил в стаите на керпичените им къщи. С такава нагласа потеглихме рано сутринта по пътя към първите села. Разговорите в колите бяха трудни и кратки, всеки от нас бе потънал в мислите си и сякаш се подготвяше за предстоящия духовен сблъсък на двата различни свята, в които живеем. Час след това всичко бе различно. За щастие в положителна насока.

Селският пейзаж не се бе променил – неизмазаните къщи студено привличаха вниманието ни, хаосът по дворовете ни подсказваше, че студът е дошъл бързо и безмилостно, карайки хората да зарежат всичко и да потърсят топлина вътре в стаята. Само лаещите кучета и димящите комини напомняха, че тук все още има хора. Докато се опитвахме да проумеем тази картина, се замислихме, че и хората ще бъдат олицетворение на този пейзаж – намръщени, отегчени, изпълнени с ярост за битието си, премръзнали и загубили надежда. Но сгрешихме…

Първите няколко човека ни посрещнаха с радостни възгласи и усмихнати лица. Радваха се, че се виждаме отново. Бяха щастливи от факта, че не са били излъгани. Бяхме им обещали, че ще се видим отново и ето, сега стояхме пред тях и до тях. С треперещи ръце поемаха пакетите, пренасяха ги и се връщаха с молба да обменим отново някоя дума. Ние вече бяхме приятели, знаехме техните желания и стремежи от пролетта, сега те ни разказваха какво са постигнали, как са преживели, с кои от техните деца и внуци са се видели. Животи, които смятахме за загубени, сякаш разцъфваха пред нас. Будни погледи, очи, изпълнени с радост, шеги, усмивки и някъде там – надеждата, упорито проправяща си път през несгодите на мрачното настояще.

Разбира се, не бяха малко и хората, които не желаеха да продължат напред. Въпросът, който ни стряскаше и през предните кампании, отново бе поставен на дневен ред. „Защо аз не умирам, а децата ми, внуците ми, Господ ги прибра?“ Думи, увисващи в тишината, въпрос без отговор, мълчание и безпомощност, каращи буца да заседне в гърлата ни. И както и преди, нямаше какво да кажем. Мълчахме и с болка свеждахме глава пред едно такова питане – елементарно, може би повърхностно, но толкова категорично и естествено, нуждаещо се от такъв отговор – категоричен и истински. Но някои въпроси нямат отговори.

Въпреки мизерията, студът, калта, самотата и тъжните спомени по миналото и отдавна загубени другари, хората в околните села се държат. Ние подходихме грешно. За момент си помислихме, че сме равни с тях и затова се уплашихме, че няма да преживеят поредната студена и самотна зима. Но не бяхме прави. Ние не сме като тях, нашият свят не е дори и малко подобен на техния. Това са хора с друга ценностна система, с други желания, мечти и нужди. Поради бедност загубили стремеж към материалното, те са открили същината на живота – да бъдат хора, да се радват на природата, да търсят личния контакт помежду си, да се усмихват , да плачат , да мечтаят, да бъдат себе си и да се стремят само към това, което им е нужно, за да преживеят. Всичко друго те споделят. С нас споделиха надежда и вяра в утрешния ден. Поехме към тях унили и тъжни, а се върнахме обнадеждени и усмихнати. Да се чуди човек кой на кого помогна…

В заключение – питахме всички от какво имат нужда, на какво се радват в момента. При тези въпроси в очите им заиграваха искрици на радост и живот. Те се радваха, че зимата не ги е сварила неподготвени – имат дърва за огрев, топло им е. Нищо повече не бе им нужно, храна биха намерили. Но най-същественото за голяма част от тях, бе фактът, че след седмици щяха да бъдат посетени от деца и внуци. Това било чудото на Коледа, казваха те, докато стискаха в ръката си подареното им от нас църковно календарче за 2019г. Това беше единственото важно за тях, единственото , което имаше смисъл.

Така завърши поредната кампания на „Заедно за Берковица“. Надежда и вяра увенчаха нейния финал. И сякаш ние станахме свидетели на Коледното чудо. Открихме желание за живот, там където го бяхме отписали. Така си върви животът в Северозападна България, приятели – напук на мизерията и самотата, като Коледно чудо, хората си помагат, за да се изправят заедно пред несгодите, поднесени им от държава и живот. Едно голямо семейство, което е способно да преживее всичко. С очите си видяхме за пореден път, че когато хората искат, когато се обединят около една обща кауза, те са способни да правят чудеса. Тазгодишната ни кампания бе едно такова чудо – Коледно чудо.

Благодарим на всички, които спомогнаха за осъществяването на общата ни кампания. Без Вас тя нямаше да се случи. Тази година в нея се включиха и много млади хора от град Берковица. Мили приятели, Вие сте онези вълшебници, които един ден ще сътворят велики чудеса. Благодарим Ви предварително!

 

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.